В тази статия ще обърнем внимание на една доста спорна тема – състезанията, и трябва ли трениращите хватови бойни изкуства да участват?
Мнението на някои бойни изкуства е, че е по-добре да не се участва, понеже в спортните правилници има много ограничения и се изграждат лоши навици. Много атаки по слаби точки са забранени, както и някои по-опасни събмишъни. До какво обаче води това?
Най-често до израждане на бойното изкуство в нещо тотално неефективно. Причината за това е, че бойните изкуства са много повече от атаки по слаби точки на противника. И както казват опитните майстори – позиция преди събмишън.
Позиционните техники са най-важното в бойните изкуства. Много по-лесно е да се атакува от доминантна позиция, отколкото от негативна, когато противника ви е притиснал. И дори състезанията да бяха само позиционни без никакви събмишъни пак биха били полезни(от това обаче няма нужда понеже повечето ключове могат да се прилагат почти без риск от контузия).
Състезанията, разбира се са изключително полезни. Човек може, не само да си свери часовника кое работи в ситуация близка до реалната, но и да развие силна психика.
Трябва, обаче да се внимава да не се отиде и прекалено далеч, и от състезанията да не се извличат повече негативи. Много спортни правилници имат прекалено много забрани, и въпреки че са полезни и така, човек не трябва да забравя, че тренира бойно изкуство, а не спортен правилник.
Друго което може да се превърне в негатив е конкуренцията. В умерени граници това е нещо, което стимулира хората да се развиват, но ако се прекали може да има и обратен ефект. Ако човек се затвори в малко общество и не иска да обменя опит с други хора на високо ниво, е много вероятно да остане с пропуски. Конкуренцията в екстремни случаи може дори да замъгли преценката на хората и да доведе до ненужни вражди.
Истината, както винаги е в баланса.