Това е дилема, с която се сблъскват много трениращи. И много хора прибързано отговарят с “да”, понеже е по-добре да можем да правим нещата добре на двете страни. Но истинският въпрос е, как е най-добре да си разпределим времето за дрилване 50/50 или в накаква друга пропорция 70/30 примерно?
Отговорът на този въпрос зависи от техниките, за които говорим. Има техники, които е по-добре да се тренират основно на силната страна, и техники които е добре да можем еднакво добре на двете.
Пример за първите са техниките от стойка, минаването на гарда, играта от бътърфлай и затворен гард, гръб, маунт и др. Общото между тези техники е, че или имаме ясно изразена позиция от която започваме – с единият крак напред, или позицията е симетрична и ние можем винаги да си изберем страна, на която да атакуваме.
Има обаче и много техники, които трябва да се знаят еднакво добре и на двете страни. Това са позиционните и събмишън бягания, при които зависи от противника на коя страна ще ни се наложи да ги правим.
Много често, техниките имат черти и на двете групи и е малко неясно към коя да ги причислим. Пример за това са атаките от сайд контрол. Въпреки че по-често минаваме от едната страна, в много случаи минаването на гарда става с комбинации, и страната в която ще се озовем зависи от реакцията на противника. Но дори и в тези случаи не е задължително да правим техниките еднакво добре на двете страни, защото можем да атакуваме по различен начин.
Джон Данахър един от най-големите иноватори в граплинга, казва че в такива ситуации трябва да сме еднакво ефективни от двете страни но можем да го правим с различни техники. Примерно, повечето хора имат силна гилотина и душене с дясната ръка, така че ако минат гарда на дясно могат да атакуват основно с комбинации от гилотина, дарс и норт-саут душене. А ако минат гарда от ляво, например с армбар/норт-саут кимура комбинации.
Повечето успешни състезатели в модерния граплинг са на мнения, че за повечето техники е добре да имаме много силна и слаба страна, отколкото две средно силни. Марсело Гарсия казва, че има толкова много техники, че ако тренираме всичко на двете страни накрая ще имаме две слаби. Родриго Кавака също споделя мнението, че техниките е добре да се тренират повече на едната страна и когато научим техниката перфектно, може да започнем да подобряваме и слабата. Така се избягва губене на време да се повтарят грешни и не много прицизни движения.
Това разбира се не трябва да се приема буквално и до крайност. Човек трябва да има развита двигателна култура и на двете страни, и не трябва да се изключва напълно и слабата страна.