Напоследък доста се критикуват, стандартните точкови правила на IBJJF. Като основният довод за това е, че изместват фокуса от събмишъните към позициите и играта става скучна за гледане. Но дали наистина събмишън базираните правилници ще доведат до повече събмишъни и по-интересни мачове?
Ако погледнем статистиката от големите състезания и професионални събития се вижда, че отговора на този въпрос е НЕ.
Статистиката обаче, може да бъде подвеждаща и в случая пропуска нещо много важно. Събмишън базираните мачове обикновено са на професионални събития и състезателите са равностойни, а точковите на обикновени състезания, където често има голяма разлика в класите. Това е и причината да не виждаме повече събмишъни в “submission only” събитията.
Най-важният въпрос е, кой формат е най-интересен за обикновения зрител и повече ще популяризира Джу Джицу? И отговорът е – кратки динамични мачове, завършващи с атрактивни ключове.
Мачовете по точковите състезания са кратки, но често са фокусирани върху задържане на позиции и са скучни за гледане. Събмишън базираните събития са между равностойни състезатели и доста дълги, което изисква стратегия и запазване на енергията, и също довежда до скучни мачове без ключове.
Проблемът обаче, може да бъде решен, и Еди Браво е най-иновативен. За да са интересни мачовете и да има повече ключове, трябва да има състезатели на различно ниво в турнирен формат, по-кратки и динамични срещи и големи бонуси за събмишъни. Не случайно и Eddie Bravo Invitational е най-интересното за гледане професионално събитие.
Подобен формат може да бъде направен и за аматьорските състезания, които също да бъдат интересни за гледане и да подготвят състезателите правилно за професионалните събития. По-кратки срещи, събмишън базирани правилници и без прекалено голямо разделение по колани и ниво.