Защо създадохме Real Grappling Challenge?


 

Защо създадохме Real Grappling Challenge?

 

Много хора вярват, че правилата на IBJJF стимулират стратегическа и скучна игра, и е нужно да бъдат подобрени. Между тях са и едни от най-добрите състезатели Андре Галвао, Робърт Драйсдейл, Марсело Гарсия, Роналдо Джакаре, както и много други.
През годините сме виждали много предложения и алтернативни правилници, но засега най-доминантния правилник си остава този на IBJJF. Промяната на нещо старо и утвърдено е изключително трудна, затова е много важно темата да се дискутира от максимално много хора в нашето общество. Като добавим и това, че на много хора правилника им е изгоден от бизнес гледна точка, и ще лобират до последно срещу промени, мисията да развиваме BJJ в правилна посока става изключително трудна.
Докато това не се случи обаче, най-вероятно Галвао ще излезе „лош пророк“ и BJJ ще бъде малко популярен спорт с ниска гледаемост.
 
За да се създаде възможно най-добрия правилник първо е нужно да дефинираме основните му цели.

1. Да запазим ефективността на BJJ и да стимулираме максимално играта за събмишън.

2. Да минимизираме стратегическата игра за точки и да дадем максимален шанс на по-добрия граплер(този, който би спечелил в двубой без времево ограничение) да спечели срещата и да продължи напред.

3. Да стимулираме активна игра и да направим двубоя максимално интересен за гледане, без да жертваме ефективността.
 
Както навсякъде другаде бизнес лобизма измества фокуса, и е изключително важно BJJ обществото да не остава бизнес интереси да влияят върху правилника. Много бойни изкуства са изгубили всякаква ефективност заради спортния им правилник и разбира се никой не иска това да се случи и на нас.
Правилника на IBJJF, не е напълно лишен от смисъл и няма опасност да направи BJJ неефективно, но има много аспекти които могат да се подобрят.
 
Основни проблеми на IBJJF
 
1. Не стимулира развитието на играта в стойка.
Правилника дава точки за събаряне, но не дава негативни за дърпане на гард, което води до системно дърпане на гард за да се избегне загуба на точки. В процеса на събаряне има много възможности за събмишъни, които се пропускат от страх да ни направят точки.
Решението е дърпането на гард да се третира еднакво като събаряне. Или се дават точки за горна позиция или не се точкува събарянето изобщо. Дори втория вариант, малко парадоксално, ще доведе до повече игра в стойка от IBJJF.
Травис Стивънс(сребърен медалист по джудо от олимпиадата през 2016 и черен колан по BJJ) казва – „В мач по IBJJF правила, ще дръпна гард.“
 
2. Осакатява много работата за ключове на крака.
Ключовете на крака са изключително важна част от ефективността на BJJ, но заради забраната за хийл хук и правилото knee reaping, се губи огромна част от ефективността им. Ключовете(не само на крака) обикновено вървят в комбинации. Бягането от един, дава възможност за друг и съответно забраната на един дава възможност комфортно да стоим в принципно опасни позиции и да се пазим от другите ключове.
Правилото knee reaping реално забранява едни от най-силните позиции за правене на ключове на крака и резултата е, че в повечето зали по BJJ не им се обръща много внимание. Разрешените ключове разбира се, трябва да бъдат съобразени с опита на състезателите.
 
3. Стимулира игра за позиции, но не и за събмишън.
Една от най-често срещаните критики на този правилник, дори от хората които принципно го харесват, е пасивната игра. Предлагани и експериментирани са много решения, от рода на наказания за пасивност, премахване на преимуществата и др. , но истинският проблем който стимулира такъв тип игра се крие в основите на самия правилник – точкуват/оценят се не опитите за събмишън а задържането на позиции(което реално означава пасивност).
Решението е много просто. Въпреки че позиционната доминация е в основата на събмишъните, трябва да се точкуват/оценят директно те. Друг проблем е, че много ключове стават в транзициите между позициите и атакуващия състезател често има дилема дали да пробва ключ или да вземе точките.
 
4. Не се точкуват, много силни позиции от които шанса за събмишън е голям.
Освен стандартните позиции сайд, маунт, гръб в BJJ има и много други опасни позиции – crusifix, truck. Ако добавим към това и някой основни позиции за събмишъни – армбар позиция(spider web), хват за триъгълник, инсайд санкаку, инсайд аши гарами, които са позиции сами по себе си и често дават по-голям шанс за събмишън от стандартните е видно, че точковата система е недостатъчна да се оцени обективно срещата.
Тук няма друго решение освен смяна на точковата система със съдийско решение от комисия от опитни специалисти.
 
Предвид проблемите на IBJJF, са създавани и експериментирани много правилници. Един от най-популярните е този на NAGA, в който освен за позиции се дават и точки за опити за събмишън. Други варианти са правилниците на Eddie Bravo Invitational(EBI), Метаморис, Поларис и др. , в които точковата система отпада напълно и се заменя със съдийско решение, равенство или продължение.
При липса на точкова система има основно два варианта за турнирен формат.
Първия вариант е без съдийско решение и при липса на събмишън да има кратко продължение и втория да има съдийско решение в края на срещата. И двата варианта имат своите плюсове и минуси.
Първия вариант е правилника на EBI и сходни на него, в които ако няма събмишън се преминава към продължение от доминантни позиции или друг вид продължение, което цели максимално бързо приключване на срещата. Плюсът на този вариант е, че се избягва риска от неточно съдийство и всичко е в ръцете на състезателите. Минусът обаче е, че така може състезател, който е доминирал цяла среща да изгуби в едно кратко хазартно продължение. Друг проблем е, че по-неопитния състезател може да играе пасивно само с цел да „оцелее“ в редовното време и да разчита на късмет в продължението.
Другия вариант е да има съдийско решение в края на срещата, което също създава някои проблеми. Първо съдийството е изключително трудно и въпрос на лична преценка. Един съдия може да види равностойната среща по един начин, друг по друг. Една съдийска тройка може да даде победата на единия състезател, друга на другия. Това обаче е проблем и на точковата система, където един съдия може да прецени, че позицията е задържана достатъчно за да се точкува, а друг да даде само преимущество. Друг проблем на съдийското решение е, че състезател който знае, че има малко предимство може да затвори играта и да чака съдийско решение в негова полза(което е пасивност).

След като обмислихме плюсовете и минуси на различните правилници, ние от Българската Граплинг Асоциация решихме да направим нов правилник, който според нас е максимално обективен и стимулира активната игра за съмбишън.

Първо решихме да използваме съдийско решение вместо точкова система, което по-пълноценно оценя срещата с оглед на всички опити за събмишън и опасни позиции.
Второ, за да минимизираме проблемите на безточковите правилници, решихме да направим хибриден, който минимизира минусите и на двата основни варианта и води до максимално активна игра.
Съдийско решение има в редовното време, но победа се дава само ако има изразено преимущество, а равностойните срещи отиват на кратко продължение с внезапна смърт. Този вариант има плюса, че при малко предимство водещия състезател не знае дали ще е достатъчно за победа и трябва да играе активно до края. Ако не успее да убеди съдиите, се преминава към продължение, в което се играе на внезапна смърт до точка и може да изгуби срещата въпреки лекото предимство в редовното време. След краткото продължение, ако няма победител се дава финално решение, което оценя цялата среща.
Продължението на EBI с работа от доминантни позиции също е доста интересен вариант, но нашия правилник беше направен преди този на EBI и нямаше възможност за координация.

Ето и пълния правилник на Real Grappling Challenge.

Надявам се BJJ обществото да обърне сериозно внимание и да експериментира с различните правилници, за да продължаваме да се развиваме в правилна посока.
Тодор Абрашев